Пещерата е била известна още по времето на османското владичество. Овчарите са я използвали, за да съхраняват вътре овчето мляко.

Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 метра. Температурата се променя от –7 °C до 15 °C в преддверието и до 8 °C във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Има множество галерии и интересни карстови форми – сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m и има десет зали. Първата зала е „Преддверието“ (най-ниската част на пещерата), в която се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 метра. През зимата и пролетта в тази зала се формират ледени образувания (сталактити, сталагмити, сталактони), откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен – проходът „Плъзнята“. През него се достига до „Малката зала“, която има почти кръгла форма. След още едно стеснение, през пещерния коридор Комата, се достига Голямата (Концертна) зала, която е много богата на образувания. Някои от тях са наречени с различни имена заради интересната им форма – Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и много други. Под „Концертната зала“ се намира още една – „Хладилника“. В минали времена хората са я ползвали за съхраняване на бубено семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има легенда, че водата му е „вълшебна“ и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. „Бяла зала“. Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе.

Пещерата е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Според специалистите тя има „божествена“ акустика.